Езическите корени на Коледа

Звучи малко необичайано, нали?

Думата “Коледа”, в днешния български език, се използва за означаване на най-светлия християнски празник “Рождество Христово”. На полски език “Koleda, Koledu” означава “коледна песен”. Същото значение има и думата “Koleda” в чешкия език. “Коляда” и “Колядникы” украински думи, отново със същото значение. Сърбо-хърватското “Koleda” руското “Колядка” също. Причината се крие не само във фонетичната близост на думите, но и в още нещо, което е много малко известно.

Когато християнският свят е празнувал Рождество Христово, по същото време славяните са празнували празника на Зимното слънцестоене, в чиято основа е стоял славянският бог Коляда. Изключително логично е да се приеме, че това име е спомен от претопилата се в християнска символика езичество. На Коледа всички християни празнуват “Раждането на Спасителя”. В Библията обаче не е отбелязана датата, на която е роден Иисус Христос и това не е случаен пропуск. Според Светото писание: “Придаването на някакво по-особено значение на рождения ден е езически обичай и тези, които го празнуват, неизменно са сполетявани от Божия гняв.” Логично е да си зададем въпросът: От къде тогава идва традицията да празнуваме Рождество Христово? И защо е избран точно този ден?

Ето го и отговорът:
През IV век император Константин Велики обявява 25 декември за рождения ден на Спасителя. С този тактически ход той е целял да наложи новата религия. Въпреки, че по това време християнството вече било прието като официална религия в Рим, то си останало чуждо за народа, който чествал старите си езически празници. С ясното съзнание, че не може да изкорени тези хилядолетни традиции, Константин решил да ги слее с новата религия и така да я направи по-близка до хората. Според Юлиянския календар, точно на 25 декември се падало Зимното слънцестоене или иначе казано, денят спирал да намалява и започвал да нараства. Тогава народът вярвал, че се ражда новият “Бог Слънце” (Сатурналия), събитие, което било един от най-големите езически празници.

Този култ много напомня на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица (Слънцето също било родено от непорочна небесна богиня). А припокриването на датите на двата празника се оказало много успешен ход, който приобщил не само римляните към новата религия, но и всички новопокръстени народи, включително и българите.

Следи от култа към Слънцето са запазени и в нашия фолклор – в коледарските песни, обредите на коледарите и русалиите.

С езическите корени на Коледа можем да си обясним много от обичаите, които спазваме и до днес – например този, да посрещаме празника у дома. Според старите вярвания, смяната на старото Слънце с новото, се е смятало за края на света и неговото повторно сътворение.

Коледарите на Оркестър БризВ нощта преди Рождеството, небето и земята се отварят и светът е завладян от Хаоса. Навън бродят караконджули, таласъми и вампири. Затова се казва: “Където и да си, дома да си!”, т.е. в никакъв случай не трябва да се излиза навън. Единствено коледарите, които чрез ритуални песни трябва да прогонят “злите сили”, бродят в коледната нощ. Този обичай също датира от езически времена, а във водача на групата – “Станиникът”, можем да разпознаем Шаманът.
Той носи подобие на жезъл, ритуална шапка с рога и единствено той има право да благославя и да изрича благопожелания.

За да се възстанови порядъка и да не се позволи на “злите сили” да навредят някому, се извършват и други обреди, един от които е жертвоприношението. Коли се прасе, което е гледано цяла година.

Според традиционните вярвания, освен към Ада, Земята се е отваряла и към Небето. Затова се смята, че молитвата в Коледната нощ притежава най-голяма сила и ще бъде чута. Макар, че е отправена към Христос, тя напомня повече на магическо заклинание или на така наречените “наричания”.
Вярвало се е, че в този момент могат да се видят неща, които ще се случат в бъдещето. Затова се е гадаело – за времето през годината, за плодородието, а младите моми сънували бъдещия си жених.

Този празник, както и редица народни обичаи, събрали цялата мъдрост на народа, изискват и нашата грижа за запазването им за идните поколения. Защото за културата на един народ се съди не само по това, какво е заварил и наследил от своите предци, но и по това, как умее да го използва и съхранява.

Весели Коледни и Новогодишни празници!

Comments

Powered by Facebook Comments

Кратко представяне на албума “Играй, свате, играй”

В новият, седми по ред албум – “Играй, свате, играй”, представяме стари, обичани и малко позабравени вече песни и мелодии, пресъздадени по нов начин. Включили сме и нови, авторски песни, вдъхновени от времето, в което живеем, модата и бита.

В този албум сме предимно на етно вълна. Преобладават рударските песни на влашки език. Част от албума е и песента “Листец, листец”, която е била любимата песен на бележития български държавник Стефан Стамболов.
Включили сме и две песни с типично румънско звучене, които до неотдавна са се пеели от рудари, власи и българи, живеещи в Добруджа. Това са песните “Фуай верди” и “Луме, луме”.

В новите авторски песни сме представили отново характерния стил, инструментариум и звучене на рударската музика.

С кючека “Ярма” искаме да Ви припомним за големия гъдулар Тодор Иванов Митев – Чипика, с емблематичния му начин на свирене на стари рударски мелодии, любими на много поколения.

Едва ли има любител на българската народна музика, който да не се трогне от песента “Налей вино, кръчмарице млада”. Песента е с нов аранжимент, но въпреки това сме се постарали да се придържаме към оригиналната мелодия.

Идеята за песента “Беднотийо, немотийо” беше породена от трудностите, които преживяват нашите сънародници, принудени да живеят в чужбина.

С песента “Аз сираче се родих”, в изпълнение на Мария Георгиева Радева от град Суворово, искаме да припомним за един голям талант, който ни напусна едва на 17 години.

Албумът “Играй, свате, играй” се разпространява напълно безплатно. Можете да изтеглите песните от тук.

Този албум е нашият коледен подарък за всички, които харесват нашата музика! Ще се радваме, с помощта на тези песни, да Ви дарим частичка от себе си, където и да се намирате и заедно да споделим много празнични моменти!

Пожелаваме Ви весело посрещане на Коледните и Новогодишните празници!

Comments

Powered by Facebook Comments

Празник на виното в Мелник

Чудното малко градче в Югозападна България, Мелник, се слави с дългогодишни традиции в производството на вино. Мелнишкото вино е било популярно и славата му се е разнасяла отвъд нашите земи. Днес мелничани, желайки да възродят тези традиции, за втора поредна година провеждат Фестивала на мелнишкото вино “Златен грозд”. В рамките на два дни през февруари (тази година 16 и 17 февруари), Мелник посреща гости от всички кътчета на България, както и много чужденци, които искат да опитат от прочутото мелнишко вино. Тези, които идват, несъмнено остават очаровани от неповторимата атмосфера, която се създава по време на празника на виното в Мелник – навсякъде се носят звуците на пиринските ритми, на “мегдана” се играят хора под съпровод на тъпани и зурни, а посетителите имат възможността да опитат селектирани качествени вина от региона.

Тази година късметът се усмихна на част от нас, да бъдем в Мелник по време на Празника на виното и сега можем да ви разкажем какво се случва от мястото на събитието. :)
Днес (16 февруари) фестивалът беше открит от кмета на град Сандански, които отправи приветствие към всички жители и гости на града. След това всички присъстващи имаха възможността да се насладят на богата фолклорна програма с песни и танци от Пиринския край. Ценителите на българския фолклор нямаше как да останат равнодушни към тъпаните и зурните, които огласяха целия град.
Във фолклорната програма взеха участие ансамбли, танцови състави и вокални групи от Мелник, Сандански, Петрич и околните населени места.

Kато част от програмата, в продължение на празника “Трифон Зарезан”, ритуално бе извършен обичаят “Зарязване”. Вижте кадри от зарязването и избрана част от фолклорната програма:

Comments

Powered by Facebook Comments

Коледуване

Коледуването задължително започва на Бъдни вечер след полунощ и трябва да приключи преди изгрев слънце на Коледа. Коледарите са само мъже, най-често млади момчета – ергени, сгодени или женени отскоро. Те са облечени в традиционни празнични облекла и носят калпаци, украсени по специален начин.

Цяла нощ коледарите обикалят домовете и пеят коледарски песни по пътя, пред вратите на хората и в техните къщи. Водачът на групата се нарича станеник. Той изрича благословия в дома на всяко семейство и приема подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с кравай, коледарите се даряват и с пари, месо, брашно, вино.

Едни от най-популярните коледарски песни от Варненския край, както и самата благословия, можете да чуете тук:

Според народните вярвания, тази нощ небето се разтваря и Бог чува по-лесно молитвите на хората. Затова и коледарите обикалят точно тази вечер и благославят.

В някои кътчета на България този прекрасен обичай е запазен и до днес. А идвали ли са някога коледари и във вашия дом?

Comments

Powered by Facebook Comments

Празниците през декември

Декември е любим месец за мнозина, тъй като е изпълнен с празници и … подаръци! :) Повечето от нас свързват месеца с едни от най-големите празници през годината – Коледа и Нова година, но освен тях в българския календар през този месец има още няколко празника, които са съпроводени с интересни традиции и поверия, в които са вярвали хората в миналото.

Декемврийските празници започват с Никулден на 6 декември. Той се чества от всички християни, без значение дали са именници или не. На този ден всички трябва да се събират, да се веселят и да слагат на масата рибни ястия. С Никулден се слага край на есенния риболов. В жертва на светеца се пренасят първите уловени риби, които се пекат и изяждат от рибарите, още щом стъпят на брега. Кост от главата на рибата, готвена на Никулден, се запазва от знахарите за лечение или се заравя под прага на къщата, за да пази от злосторници.
На Никулден не се работи. Ходи се семейно на църква и момите палят свещ, която след това слагат под възглавницата си, за да се оженят по-скоро. След това се събират на мегдана и младите играят хоро, а старите оглеждат коя мома става за снаха и кой ерген за добър зет.
Свети Николай е светец, на когото често се прави курбан за избегнато нещастие при голямо премеждие и опасност. Николай означава победител. На 6 декември празнуват Николай, Никола, Нико, Кольо, Нина, Николина. Това е един от любимите празници и за нас, тъй като имаме двама именника в оркестъра :)

Следващият празник, който отбелязваме през декември, е Света Ана - 9 декември. На този ден жените не трябва да работят, за да не се разболеят децата им. Нощта преди Света Ана е най-злокобната нощ на прокоби, клетви и магии. На 8 декември вечерта хората са палели свещ в дома си, за да се предпазят от злини. Мъжете не са излизали извън селото или града, за да не срещнат самодиви. Ана означава благодат. На 9 декември празнуват Ана, Яна, Яница.

Игнажден (20 декември) е много важен ден. По него се пророкува за късмет през следващата година. Наричат го още Полазница. Който пръв влезе в дома ви на този ден, ще определи късмета ви. Ако човекът е богат, добър и ви обича, следващата година ще бъде добра за този дом. На Игнажден се меси пита и се разчупва от хората в къщата едновременно. У когото остане най-голямото парче, той ще има най-много късмет през годината. На Игнажден не бива да се става от масата и не бива да се изхвърля боклук. Игнажден не бива да ви сварва с дълг. Който има дълг, трябва да го върне преди този ден. На Игнажден не трябва да се дава и и да се взема нищо на заем. На този ден не се работи нищо. Ястията за Игнажден се приготвят от предния ден. Който излезе от дома си на Игнажден, не бива да се връща с празни ръце. На този празник се коли прасето. Купува се нова дреха. Не се вари боб. Готвят се задължително сарми.
На Игнажден имен ден празнуват Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.

Бъдни вечер се отбелязва на 24 декември. Както повечето от вас знаят, на този празник се слага маса само с постни ястия. Те трябва да бъдат нечетен брой, но не по-малко от седем, може девет или единадесет. В обредната пита стопанката поставя паричка и когато стопанинът разчупва питата, на когото в парчето се падне парата, той ще има късмет през годината. Питата се разчупва, като се върти по часовниковата стрелка и парчетата се раздават по старшинство. Първото парче се отделя за къщата, а второто се дава на най-стария човек. На бъдни вечер на масата се оставя по малко от всички ястия, да стоят там през нощта. На Бъдни вечер в огнището се слага да гори цяла нощ голямо парче дърво, наречено бъдник и по горенето му се гадае за здравето през следващата година. На Бъдни вечер всеки си избира орех и по това дали е хубава ядката вътре, се гадае за здравето на всеки. На този празник всички роднини се събират заедно.

На следващият ден след Бъдни вечер празнуваме Коледа (25 декември). На Коледа се слага богата трапеза със силна ракия и тежко вино, свинско месо и домашни пити. Всички роднини се събират заедно, веселят се и се поздравяват с празника Рождество Христово. На Коледа по къщите минават коледари. Всяка домакиня ги дарява с жито, орехи и гевреци.
Именници на Коледа са Христо, Христина, Кристина, Кристиян.

Желаем на всички весели празници и нека празничното настроение ви съпътства през целия месец! :)

Comments

Powered by Facebook Comments

Мечтата на всеки оркестър

 

Преди седмица се завърнахме от чудния остров Крит, където бяхме поканени от младото семейство Георги и Димитрина по случай тяхната сватба. Дори и седмица след това, вълненията все още не стихват. В следващите редове искаме да ви разкажем за тази невероятна сватба и любезните домакини, които направиха престоя ни на острова истинска приказка.Най-хубавите сватби се получават, когато оркестърът, водещите на сватбеното тържество и младоженците предварително се познават. Това е важно, за да успеят музикантите да навлязат в музикалните предпочитания на младоженците и техните гости и да успеят да ги радват с любимата им музика по време на сватбеното тържество.
За водещата на сватбеното тържество (в нашия случай Мария Коева) предварителната комуникация със семейството помага за организацията на ритуала на посрещането на младоженците, както и за оформянето на най-важните традиционни моменти от празничната нощ. Освен това по този начин тя успява да се запознае и сближи с близките на младоженците и може да си позволи по-свободно отношение и дори хумор по време на сватбата.
Професионалистите в тази сфера не случайно провеждат няколко срещи с младоженците преди тържеството. Инициатор за постигането на всичко това този път беше Петър – бащата на младоженеца. Той ни потърси девет месеца преди сватбата, като през това време ние си говорехме посредством интернет и се опознавахме. Петър е достатъчно проницателен, за да успее косвено за това време да „надуши“ малкото условия, които са ни необходими, за да се чувстваме комфортно и да направи престоя ни в Крит страхотен.При тръгването от България времето беше студено (нормално за началото на ноември ). Щом пристигнахме в Атина, трябваше да се качим на ферибота от Пирея до пристанището в град Ханя на остров Крит. Пътуването с ферибота е през нощта и е доста зареждащо. Ние обичаме, когато пътуваме в посока към по-топлото място (в случая о-в Крит), да сядаме под звездите на последния етаж на ферибота и чакаме прииждането на „по-топли вълни“. Усещането за промяната на климата и постепенното затопляне на въздуха ни зарежда позитивно.


Снимката е направена от ферибота на пристанището в Пирея

Петър ни посрещна рано сутринта в петък (2 ноемрви) на пристанището и ни заведе да се запознаем и с останалите членове на семейството. Посрещнаха ни с топло и кафе и вкусни мекици. След това ни настаниха в едно уютно хотелче, намиращо се непосредствено до плажа на курортното селище Платаня. Разположихме се удобно в самостоятелен апартамент с всички удобства. На следващата снимка можете да видите изгледа от терасата на апартамента ни. А от нас се искаше само да свирим …! :)

Вечера преди сватбата направихме генерална репетиция под асмата на свекъра. С хубава домашна ракия, музика и много смях и танци, предварително поставихме колоритно начало на сватбеното тържество.

След стабилна почивка и обилна закуска в хотела (семейството на младоженеца ни поднасяше торба с вкусотии, всеки път, щом се срещнем :) ), сватбата започна по обяд на 3 ноември. Традиционно, тръгнахме от дома на Гошо (младоженецът), взехме кръстника и се отправихме към дома на булката, за да я изведем под звуците на народни инструменти от бащиния й дом.


На снимката – лелята на младоженеца пред дома на кръстника

Вечерта, щом всички гости пристигнаха в ресторанта, посрещнахме младоженците с битов ритуал, който включва символично прощаване на булката с родителите й, посрещане на младото семейство от свекървата и захранване с хляб и мед, както и разчупване на питата.
След това кръстникът отвори шампанското, което гръмна силно, затова сега, според поверието, очакваме първата мъжка рожба. :)
Младоженците разрязаха сватбената си торта и откриха дансинга с първия семеен танц. След това кръстникът поведе първото хоро и ние започнахме да свирим.

.. а гостите не спряха да танцуват …

… и така до 5 сутринта … :)

По време на престоя на острова успяхме да разгледаме забележителностите на град Ханя. Това е вторият по големина град на остров Крит и се счита за най-красивата градска област на остров Крит. Заради богатата история на града, той се слави с доста забележителности, някои от които посетихме и ние. Една от тях беше известинят закрит пазар, чиято сграда е под формата на кръст. Тук се продават традиционни гръцки стоки, има голямо разнообразие от сувенири, подправки, Узо и сладки гръцки изкушения. Поради тази причина ни беше изключително трудно да измъкнем Мария от там. :)


Известният закрит пазар в Ханя

Успяхме също да се разходим по крайбрежието на Ханя и да си направим снимки за спомен.

Нямаше как да не се възползваме и от Слънцето, което огряваше брега на морето и факта, че хотелът ни се намира до самия плаж. :)

Преди тръгване гостувахме отново в дома на Петър, където със семейството му и с младоженците, направихме разбор на най-веселите моменти от сватбата. Запечатахме момента и с една обща снимка, която да ни напомня за гостоприемството на семейството. И разбира се съпругата на Петър отново напълни торбата с вкусотии. :)

Петър ни изпрати до ферибота и малко по-късно отново се отправихме към Пирея, от където щеше да продължи прибирането ни към България.

Всеки оркестър, подобен на нашия, мечтае за отношението, което получихме от семейството на Петър и гостите на сватбата. Казваме го от позицията на музиканти, на артисти, които почувстваха плодовете на труда си и успяха да намерят смисъла във всичко – а именно признанието и удовлетворението на най-важните хора – тези, които ни слушат.

 

Comments

Powered by Facebook Comments

Фестивал на сватбарската музика през юни

      Тази седмица (16 и 17 юни) предстои голям фолклорен събор, които ще събере в Раднево музиканти от цяла България. Става дума за Фестивал на сватбарската музика „Наследството“, организиран от Община Раднево. За всеки един любител или изпълнител на народната музика това е един своеобразен празник, защото там се срещат едни от най-добрите музиканти, изпълняващи народна музика. А когато се съберат много музиканти на едно място, веселието и настроението, както сами се сещате, са неописуеми.
      За съжаление почти всяка година пропускаме този събор, защото през летните месеци време за почивка няма! :) Но явно тази година късметът е на наша страна, защото на 16 юни (събота) ще бъдем на сватба в Ямбол. Раднево не е далеч от там и ние сме твърдо решени да се отдадем на релакс и забавления в неделя и разбира се да послушаме хубава музика. :)
      През двата дни ще има много изпълнения на оркестри и солисти с конкурсен характер. Фестивалът е посветен на бележитата тракийска народна певица Динка Русева, наричана „славеят на тракия“. Затова участниците в конкурсите задължително изпълняват песни от репертоара на певицата. А вечерта специални гости на събора са едни от най-добрите оркестри и изпълнителни на народна музика в България. С нетърпение очакваме да видим кои популярни български изпълнители ще можем да послушаме и срещнем там!

      Така че, ако имате възможност да се отбиете в Раднево този уикенд, не се колебайте, а посетете Фестивала на сватбарската музика! За всички любители на българския фолклор това би било едно зареждащо и вдъхновяващо преживяване. Мястото на провеждане на фестивала ще е Градски парк в град Раднево на открита сцена. Ако дойдете, ще се срещнем там! А за тези, които не успеят, обещаваме да направим много снимки!
:2thumbup

Comments

Powered by Facebook Comments

Музиката в цитати

В творчеството на всеки музикант има три периода: младежки или още така нареченият “незрял период”, “зрял период”, когато творецът е в силата си и трети, последен и същевременно най-опасен стадий – “презрелият период”.
/Георги Андреев/

Подбрахме за вас цитати, свързани с музиката, които я отразяват през погледа на бележити личности. Някои от тях са весели и хумористични, други са мъдри, но във всички се крие дълбок смисъл.

“Музиката предизвиква в славея песен за любов, а в мопса – квичене.”
/Р.Шуман/

“Музикантите са тъй лишени от разум. Те искат да са неми тогава, когато ние жадуваме да сме глухи.”
/О.Уайлд/

“Красотата на музиката не е в натрупването на ефекти и хармонични куриози, а в простотата и естествеността.”
/П.И.Чейковски/

“И от леката музика може да ти стане тежко.”
/Е.Кротки/

“Музиката на бъдещето е музика, която има бъдеще.”
/Г.А.Ларош/

“Аз не пея за всички, аз пея за всеки.”
/Е.Пиаф/

“Което е твърде глупаво, че да се каже просто, то се пее.”
/П.О.Бомарше/

“Музиката е прекрасна прислужница, но не добра господарка.”
/А.Боулд/

“Музиката, която не изобразява нищо, е само шум.”
/Ж.Даламбер/

“Лошите музиканти и певци още повече доказват красотата и величието на музиката. Бялото никога не изглежда така ярко, както редом с черното.”
/М.Лутер/

“Музиката е архитектура на звуци.”
/А.Стал/

“Тъжно е да се слуша музика без думи, но по-тъжно е да се слуша музика без музика.”
/М.Твен/

Comments

Powered by Facebook Comments

333 каба гайди от цяла България поставиха световен рекорд в Зала 1 на НДК

    333 каба гайди от цялата страна засвириха в Зала 1 на НДК вчера (16 май) и поставиха световен рекорд на Гинес. Oще с прозвучаването си гайдите изправиха на крака хилядите зрители, присъстващи на уникалното по рода си събитие. Повод за организирането на събитието бе пристигането в България на основателя на фондация “Изкуството да живееш” Шри Шри Рaви Шанкар. Той е един от на-уважаваните хуманитарни дейци в наше време, три пъти номиниран за Нобелова награда за мир.
    Според духовният водач музиката сплотява хората и им помага да се пречистят от лошите мисли и стреса. Присъстващите в залата имаха възможност да изпробват няколко прости техники за пречистване на ума, след което завесите бяха дръпнати и пред погледите на всички се откри невероятната гледка на 333-мата гайдари на сцената.
    В поставянето на рекорда взеха участие гайдари от цяла България. Всички те свириха на каба гайда (характерна за Родопската фолклорна област). Преобладаващата част от музикантите бяха облечени в родопски народни носии. Варна бе представена от над 30 гайдари, един от които – нашият гайдарджия Николай Кръчмаров.
    Имахме възможността да заснемем постижението, което с удоволствие искаме да споделим с вас:

Comments

Powered by Facebook Comments

Скритият фолклор

     Шегата винаги е присъствала в нашия фолклор под различни форми – на места по-безобидна, на места доста по-пиперлива. Под тази форма са се казвали много истини, за които е било недопустимо да се говори. Народът казва, че „успехът на шегата зависи от ухото на слушателя, а не от езика на този, който я е казал“. Не рядко хумористичната народна песен е служила за проводник на такива истини, които без нейна помощ не биха могли да достигнат целите си. Някои сравняват тези песни с „тръни, които са запазили малко от аромата на цветето“ и може би това е най-точното определение.
    Една част от хумористичните народни песни, т. нар. „мръсни“, “мъжки“ или „еротични песни“, много дълги години бяха пренебрегвани от почти всички изследователи и радетели на „чистия фолклор“ заради „непристойния си характер и вулгарните текстове“. Факт е обаче, че въпреки всичко те пак съществуват и си остават едни от най-любимите песни и на слушателите и на изпълнителите. Все още рядко се среща народно веселие без изпълняването на песни с подобен характер, които да повдигнат настроението. Основната тема, застъпена в тези произведения, винаги е със сексуален характер. Те са характерни за обичая Бабинден. В миналото са били неизменна част от сватбените тържества, особено за края на сватбата, когато са оставали само възрастните мъже. Никога не са се изпълнявали в присъствието на жени.
    Едни от най- известните сватбарски еротични песни са „Добро утро, свате“, „Червени бели шикери“, „Станку ле, мъри хубава“, на които обикновено, по обясними причини, се изпълняват само мелодиите.
    Известната „Ко’й туй нещо“ е типична за Бабинден и е една от възможно „най-безобидните“ песни, изпълнявани по време на женския празник. Преди известно време ние записахме тази песен и по този повод станахме мишена на доста злобни нападки. Бяхме обвинени в „оскверняване на българския фолклор“. Интересното в случая беше, че тези, които заставаха зад това твърдение, бяха хора, незапознати и неслушащи българска народна музика.

    Песента „Ко’й туй нещо“ е ехо от един древен култ – „култа към фалоса“. Обожествяването на мъжкия полов орган се заражда още в дълбока древност. Култът изразява преклонение пред най-великата мистична сила – зачеването на нов живот, чиито носител е фалосът. От неговата сила и издържливост изцяло е зависело оцеляването на човешкия род. Този култ, за разлика от много други, запазва значимостта си и не изживява упадък през годините. Отенък от него се забелязва и в кукерските игри, където главен атрибут на главатаря – кукер е червен фалос, с помощта на който той имитира копулативни движения спрямо земята или докосва младите жени по задните части за плодовитост. Поради тези причини, независимо дали ни харесват или не, отричането от тези песни и обичаи е своеобразно отричане от елементи на нашата история.
    Други популярни песни, които се пеят на Бабинден, са „Рада куминя чистеше“, „Минко на Минка намигна“, „Кой ти го тури, жено, името твое“, „Качил са’й гущер на върба“, „От далеч го вадиш, Герге ле“, „Хранила Донка пуйченца“, „Айде Дале, Дале“, „Листец, листец“ и др.
    Оказа се, че изваждането на подобна песен от прашните рафтове на забравата и даването й на нов живот чрез съвременно звучене и аранжимент, е печелившата комбинация, която преди известно време се превърна в мостът, който свърза колоритната красота на нашия фолклор със съвременната публика, за да отвори пътят ни към бъдещето.

Comments

Powered by Facebook Comments